4 мая 2014 г., 11:59

Бяла

2K 1 14
Бяла

Мръсница всички я наричат!
С пръст я сочат във очите!
Нея чуждите мъже обичат!
Това е факт – мълчите!
Мълчете, мили домакини!
Мръсницата е ваш приятел!
И вие сте едни лъжкини!
Тя – на щастието е ваятел!
Съпрузите ви толкова самотни,
утеха нежна в нея си намират…
Като деца съвсем сиротни,
в прегръдките ù искат да замират!
Завиждайте ù, предани съпруги,
тя притежава вашите мъже.
И никога не ще потърси други,
не ги обвързва с брачното въже!
Благодарете ù на таз мръсница,
че вместо вас косите мъжки гали,
че би понесла и шамар, плесница,
а вий за непознати сте венчани!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Венеция,"Съдба на куртизанка"..........това ми напомня,и е чудесно!!Благодаря!!
  • Много точно си го казала и няма нужда да си заравяме главите в пясъка... Истина е... Любовта е най-красивото в живота ни и трябва да го пазим с цената на всичко. А когато у дома няма любов, когато ги няма онези неща, които подклаждат и дават израз на любовта, се случва точно това - търсим я там, където Тя Е. Никой не бяга от хубавото... нали така?
    Поздравления за този стих!!!
    И за доблестта да го напишеш!!!
    И като допълнение към коментара ми:


    Евтим Евтимов

    Някои сега ме съдят тежко,
    че от чужда къща те вземах.
    Ако обичта към теб е грешка-
    искам да повторя тоя грях!

    На душата си не нося горест
    и за тоя дом не ми тежи.
    Ако имаше във него корен-
    просто щеше да те задържи!

  • Не предполагах, че ще ме поздравите за моята бяла мръсница и наистина ме зарадвахте всички!
    Благодаря от сърце
  • С Исмаил!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...