LiYaa (Синьо момиче)
36 50
2 abr 2019, 8:38

“Бяла болница” 

  Poesía » De amor
886 4 5

В бяла болница, изгнили стени правят път на почти живи души.

Тесен коридор, без изход .

Бялата врата полузатворена.

Не стига това, ами

диван издран събира мъките на живите.

Подхвърля ги на пода и ги тъпче.

А пода леко се пропуква.

И в дупките едва едва аз бавно съзерцавам нещо - измамна дяволска жена.

 

С примамливо спокойствие излиза

Обречена е, виждам

на дързост, но и самота.

Приижда тихо, влачейки си съществото 

по този мътен, тесен коридор,

а бялата врата е вече повече затворена.

И чувам писък, крехък стон

на мъка и на отчаяние.

 

Изгубен някъде във собствения си погром.

Не търся свободата и утехата.

Във бяла болница дори.

Жената се пропуква заедно с пътеката .

Отива си - да може пак да ме боли...

 

© Синьо момиче Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??