“Бяла болница”
В бяла болница, изгнили стени правят път на почти живи души.
Тесен коридор, без изход .
Бялата врата полузатворена.
Не стига това, ами
диван издран събира мъките на живите.
Подхвърля ги на пода и ги тъпче.
А пода леко се пропуква.
И в дупките едва едва аз бавно съзерцавам нещо - измамна дяволска жена.
С примамливо спокойствие излиза
Обречена е, виждам
на дързост, но и самота.
Приижда тихо, влачейки си съществото
по този мътен, тесен коридор,
а бялата врата е вече повече затворена.
И чувам писък, крехък стон
на мъка и на отчаяние.
Изгубен някъде във собствения си погром.
Не търся свободата и утехата.
Във бяла болница дори.
Жената се пропуква заедно с пътеката .
Отива си - да може пак да ме боли...
© Синьо момиче All rights reserved.
