LiYaa
36 el resultado
устата ми е скована и неизбежна
устата ми е така бледа и нерадостна
днес е забравила паметта си
разностранни са ъглите на устните
които така прецизно обхождаш ...
  399 
-Искам да отсея от масата, започна да обяснява въодушевено Хенри, размятайки хаотично ръцете си. Най-много размяташе показалеца си. С него придаваше по-голяма важност на думите си или поне така му се струваше. Забързано се почеса по темето, а сетне отпи мека глътка кафе от бялата чаша със златния ка ...
  469 
Блъскам се в стъклени облаци,
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога... ...
  524  16 
Оставяш под прозореца
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем, ...
  230 
Събличам робата си на изплашен минувач.
Оголвам страстите си,
нарисувани под формата на боен кораб.
О, не, не мога да заемам мястото си повече сред вас!
Дотук бе моята фалшива роля. ...
  623 
Говоря си с лебеди на сън...
Броя крачките от мен до теб, но наобратно
Тогава се раждам в съня си с твоето лице,
съзнанието ти е мое,
разхождам се навсякъде из него. ...
  1093 
Реката днес тече, но наобратно
и птиците летят безкористно на север.
Листата полетели са нагоре
и шумна е прекрасницата Есен.
Дъждът не капе тихо по прозорците, ...
  438 
Докато аз разказвах за целия и потенциал
Тя може би се шляеше някъде с онзи друг
Или може би това беше само плод на болния ми мозък
Но каквото и да е всъщност
Аз просто исках тя да знае за онези празните пространства, ...
  873 
В случаен ден
Случаен мъж е заедно с една случайна дама
Мъжът се спира на случайна гара
Жената продължава
Случаен път, случайна драма ...
  455 
Две улични души се срещат.
Без път.
Във мрак.
Пътеката е сякаш бяла и няма вече чудеса.
Упрекваш ме, че мисля си че всичко зная, но аз не вярвам на това ...
  511 
Във сънищата си те чакам, като енигма стара да приседнеш ти.
Ела примамливо и бавно,
притихнала до мен бъди.
И не по гарите и по пристанищата ще те търся аз,
във моето сърце е всичко, а мина само час... ...
  476 
Новата квартира беше малка,
изпълнена с любов...
Не толкова епична,
овладяна,
не изкуствена, лирична ...
  671 
Измислено е мойто съществуване,
а твойта песен е така далечна
С валящите цветя от небосвода дали ще се срещнем?
Измислена е и душата ми – във нея няма никой вече тихо да се врича
и слънцето е само днес със мен, ...
  537 
Побягвам към къщата
Виждам линейки една, две - толкова
Баба тича към входа,
но защо го направи?
Освобождаване или вечен затвор, не зная, питам се ...
  527 
Думите пристигат тихо,
с валящите цветя от небосвода
И бледосини се изписват,
върху платното свое-на живота.
Думите танцуват буйно салса . ...
  420 
Порцеланови нотки на страст се разбиват в душата ми, докато мислено ти подарявам пеперуди.
Хиляди цигари изпуших, чак прегорях от желание да бъда част от света ти.
Гласът ти лекува раните от минала любов, събужда трепети...
Изяществото ти и аз се се сблъскваме отново.
Не мога и до днес да го прогоня. ...
  863 
Събуждат ме трепети,
мисли след мисли вървят си...
Не мога да бъда затворен във стая.
Не искам да бъда затворен във Ада.
Небето е синьо и нищо не чака, и сякаш е някак заспало, или пък с едното око недовижда. ...
  569 
Когато има вълни морето се бори със себе си,
безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.
Когато има вълни морето се бори със себе си
и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...
И пита за странностите на птиците, ...
  551 
Понякога ще те прегръщам във съня си,
тъй снежно бяла пак ще бъдеш...
Със порцелановите нотки на душата ми ще ти говоря и няма аз да бързам, влакове да гоня.
Понякога ще те прегръщам - светла и добра,
с измислени дихания ще се задоволявам. ...
  1060 
Палейки цигарата си усещам как дистанцията се скъсява
все повече, когато
близостта не е физическа , а е в душите ни .
Случайно те поглеждам, а може би не толкова.
Иска ми се да заведа душата Ти на театър ...
  536 
Любовта на първи ред е, тук, на тази постановка.
И търси себе си, като мънисто
Измежду пръстите на хората събира останалите си същински части.
Диханието бавно си разлива,
да влюбва хора по седалки все не спира... ...
  455 
Созопол потъваше бавно. Дъждът си валеше така спокойно, сякаш нямаше намерение никога да спира.
Слязохме от колата всичко беше мокро и тъмно. Сякаш от години никой не бе стъпвал в Созопол. Беше юли. Созопол потъваше през юли. Хората си бяха у дома, морето някак си и то валеше заедно с дъжда, упорств ...
  454 
Аз съм поет със ново видение,
ново видение за любовта.
Във празничната ти душа намирам приказки
за детската невинност и незряла красота.
А може би такъв си трябва и до днес да бъда-мъничък поет, ...
  342 
Пустотата в душата е сън
до днес забравен.
Пустотата в душата е миг,
от красотата изоставен...
И пусто е мойто сърце, ...
  503 
23:48
“влизам в стаята
търся те под белите завивки
намирам те поседнала на пода
загубвам те обратно, през прозореца” ...
  499 
Цветя валят от небосвода,
дъждът със ярка синя светлина ги следва...
А тихата жена с блуждаещ поглед гледа през балкона и капките брои, като мъниста
Оголени стърчат цветя мънички, под синьото небе и питат:
Кога ще дойде ден, във който тъй бързо, без да мислят ще отлитат? ...
  568 
Вие знаете ли за дъжда?
Как тихо ромоли по покривите,
сутрин рано,
във час, когато пак е време за кафе
И славно си показва танца ...
  906 
Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.
Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани, да слушат песента. ...
  572 
Любовта е пробуждане
И всеки от всеки нека отпие
И всеки от всеки нека опита,
със жалостен дъх
Да разпита ...
  539 
На външен вид те гледам - бяла, тиха, перлено красива
Отвътре - хаос, енигма
и рок енд рол, със малко суета пенлива
Прехласнато се вглеждам, без да зная
творя ли или пък проучване ти правя... ...
  323 
Загледан все в безкрая аз се питам,
Колко е това време?
Кому е нужно?
Как да го наричам?
Време ли е или нещо друго, ...
  424 
Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен, ...
  467 
В бяла болница, изгнили стени правят път на почти живи души.
Тесен коридор, без изход .
Бялата врата полузатворена.
Не стига това, ами
диван издран събира мъките на живите. ...
  742 
Замислен човек в кафенето, на маса със надпис ‘Последна’
чете своя вестник
Отсреща в кафето, на маса с надпис ‘Поредна’
Чете своя вестник,
досущ като него ...
  914 
В квартирата, онази старата,
на две пресечки, дето бе от къщата,
се случваха неща особени,
като измамени цветя - откъснати
красиви стонове прииждаха, ...
  1174  16 
Птиците ми говорят,
разказват за моретата и самодивите,
които нежно си събличали душите,
щом паднел изумрудения здрач,
със тихата мелодия на джаз ...
  749 
Propuestas
: ??:??