Гнездо малко е свила

тя - бялата гълъбица,

нараненото си краче присвила,

сгушена на топло се свила.

Виелица се вихри, блъска,

клоните разлюлява,

змия отдолу изсъска,

с гълъбицата бяла се забавлява.

А тя, горката, с настръхнали пера,

всячески се бори да оцелее,

сам-самичка останала в нощта,

страха си да преодолее.

Пулсът ù ускорено бие,

моли се нейната душа,

кураж събира, започва да пее,

погалва я ангелска ръка.

От страховете тя я извежда,

от срещата със живота суров,

окриля я с нова надежда,

дарява я със своя благослов.

Не се предавайте и Вие, хора,

изход винаги се намира,

животът е вечна борба,

да не го оставяме да ни парализира.