20 окт. 2009 г., 16:48

Бяла гълъбица

1.5K 0 0

Гнездо малко е свила

тя - бялата гълъбица,

нараненото си краче присвила,

сгушена на топло се свила.

 

Виелица се вихри, блъска,

клоните разлюлява,

змия отдолу изсъска,

с гълъбицата бяла се забавлява.

 

А тя, горката, с настръхнали пера,

всячески се бори да оцелее,

сам-самичка останала в нощта,

страха си да преодолее.

 

Пулсът ù ускорено бие,

моли се нейната душа,

кураж събира, започва да пее,

погалва я ангелска ръка.

 

От страховете тя я извежда,

от срещата със живота суров,

окриля я с нова надежда,

дарява я със своя благослов.

 

Не се предавайте и Вие, хора,

изход винаги се намира,

животът е вечна борба,

да не го оставяме да ни парализира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лорита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...