Гнездо малко е свила
тя - бялата гълъбица,
нараненото си краче присвила,
сгушена на топло се свила.
Виелица се вихри, блъска,
клоните разлюлява,
змия отдолу изсъска,
с гълъбицата бяла се забавлява.
А тя, горката, с настръхнали пера,
всячески се бори да оцелее,
сам-самичка останала в нощта,
страха си да преодолее.
Пулсът ù ускорено бие,
моли се нейната душа,
кураж събира, започва да пее,
погалва я ангелска ръка.
От страховете тя я извежда,
от срещата със живота суров,
окриля я с нова надежда,
дарява я със своя благослов.
Не се предавайте и Вие, хора,
изход винаги се намира,
животът е вечна борба,
да не го оставяме да ни парализира.
© Лорита Все права защищены