Бяла кал

Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27

2 may 2008, 10:14

Poesía

788 0 0

Надвиквам тишината,
мрак е зората,
когато носиш ми лед.
Къде се загубих,
в смъртта ли се влюбих,
щом разруха носиш безспир?
Дъждът ми нагарча,
сълзите си харча -
безсмислен копнеж...
Само розата така съумява
да се спъне във камък студен.
Счупих си отдавна бодлите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бяла кал

Искате да прочетете повече?

Propuestas