19 ene 2011, 20:24

Бяла Лястовичка със зелени очи 

  Poesía
2019 0 29

 

 

 

 

 

 

 

                           Б Я Л А    Л Я С Т О В И Ч К А    С Ъ С    З Е Л Е Н И    О Ч И

 

    _________________________________________________________

 

 

 

 

 

 

                          Бяла Лястовичке моя... Със смарагдовозелени очи.

                          Открадна Сърцето ми. И в тъмното нанейде отлетя.

 

 

 

 

                          Надявах се да останеш. Без причина – хей така.

                          Днес. Утре. Сега... И завинаги! Млада. Непокорна. Бяла.

                          Толкова те исках. Ако не заради набръчканата ми Душа.

                          То поне... Защото под ризата ми на топло бе долетяла.

                          Във гърдите ми свила своето първо вълшебно гнездо.

 

 

 

 

                          Със дъх ти нашепвах тайни, омайно красиви слова.

                          А ти ме давеше във зелена злачност от разтопени въглени.

                          И цяла облята от някаква тиха, кехлибарена светлина.

                          Ме превръщаше във  дошло до предела безмълвие.   

 

 

 

 

 

                          По твоята Лунна Пътека се спусках дълбоко и бавно.

                          Озарен от кротка плахост и мека нега заискрили лъчи.

                          Аз – твой раб покорен. Всевластна Богиня - ти.

                          И жертвено попили следполунощното безумие.

                          Във облаци се превръщахме. По небето скитащи...

 

 

 

 

 

                          Бяла лястовичке моя... Със фаталнозелени очи.

                          Защо вместо Сърце остави ми гореща рана да кърви?

 

 

 

 

 

                          Как не съзна?

                          Че Ти и Аз... Сме двете разсечени половинки на Цялото.

                          На вечно дирене обречени. Осъдени вечно да се разминават.

                          Деца на Силата. Ала остали обезсилени... Роби на Тялото.

                          Да изплащаме тежката дан за грехове от раждания минали.

 

 

 

 

 

                          А другото?

 

 

 

 

 

                         Другото са два Живота Човешки.

                         Красиви и тъжни...

                         Като Приказка!

 

 

 

 

 

 

 

 

                        2011 г.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                            Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, скъпа Ели,
    за прекрасната визуализация на скромния ми стих.
    БЪДИ !!!
  • Гледайте този разкошен стих на Вик, ето тук:
    http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-1050226
  • Благодаря ти, скъпа Маги! Бъди здрава !!!
  • великолепен стих, Виктор...
    и замисля, и стопля душата...
    сърдечен поздрав..
  • Агоп, Ачо - благодаря ви, Приятели! За добрите думи, за подкрепата...
    И за още нещо! БЪДЕТЕ !!!
  • А другото?

    другото е поезия, Виктор!!!

    поздравления!
  • Силни и трогващи чувства!
    Страхотно!!!
  • Благодаря ти, Владе!
    Бъди поздравен и ти...
  • Богата образност в тоя многоизмерен и красив стих, който остава в паметта на четящия!)))
    Поздрави, Вики!!!
  • Благодаря ви за мъдрите коментари, скъпи Дами - с признателност!

    ЗДРАВЕЙТЕ !!!
  • В християнството лястовицата символизира превъплъщението и възкресението... Интересен е този твой зеленоок образ, който приема различни форми в поезията ти, Вик!
  • Интересен е образът на бялата лястовица - символът на надеждата... която тук носи любов, но и оставя рана в сърцето. Но героят е щастливец, че е успял да я открие, дори и за кратко.
    Хареса ми и прочетох с удоволствие!
  • Много автори ме докосват в този сайт,но ти ме размисляш винаги.Остани си нестандартен,приятелю!/всъщност,ти си си ти/.Морето ти изпраща поздрав!
  • Руми, Таня, Джейни, Розита, Роза - благодаря ви от Сърце и Душа за проникновените слова. Целувам ви ръка!

    БЪДЕТЕ !!!
  • Лястовиците се връщат в гнездата. А тя в сърцето ти гнездо е свила.
    Поздрав за прерасната поезия.
  • И тъгата е красива при теб.
  • "И жертвено попили следполунощното безумие.

    Във облаци се превръщахме. По небето скитащи..."
    Koгато някой някого обича,
    когато влюбено сърцето му тупти,
    душата си на полети обрича,
    не стъпва по земята, а лети!
  • Толкова е силно!
    Потръпвах докато го четях. Гаранция за истинност!
    Стих написан с душата!
  • Сеси, Ивон, Димитър, Жарко Момиче, Боби, Катя, Любо, Ели - благодаря ви
    от цялото си Сърце, мили Приятели! Трогнахте ме с прочувствените си коментари...
    Мите, това е моят отговор -
  • Не можеш да възвърнеш назад изгубеното...
    Скътай спомена за бялата лястовичка
    и го запази завинаги в сърцето си!
    "...Ако си имал, научи се да изгубваш!
    ако си бил щастлив, се научи да страдаш след това!"
    Адмирации за поредното ти вълшебство -
    поредното предизвикателство за мен!
    БЪДИ!
  • Душата търсеща,разголена и нежна събрана в лястовичите пера,в смарагдовозелените очи не спира да лети в светове на доброта.Вълшебна приказка е тя- безкрайната твоя душа!!!Поздрав приятелю и топлинка!!!
  • Красива поезия!
    Поздрав!
  • В "гнездото", Вик си "измътил"... или по-скоро "избистрил" - летящи стихове!
  • Вълшебен стих!
  • Много красив стих, Виктор!
  • Оги, Приятелю Илко - с признателност за топлите думи и подкрепата.
    БЪДЕТЕ !!!
  • Страхотен стих, както винаги!
    Мъдро-зелени признания за любов и вечност!
    Светло и влюбено да е в душата ти, Вълшебнико!
  • Благодаря ти много, Марти!
    Здравей !!!
  • Красив и проникновен стих! Поздравявам те, Виктор!
Propuestas
: ??:??