21 jun 2017, 12:21

Бяла надежда 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Civil
4924 4 7

Надеждата е лястовица бяла, 

разперваща свободно своите криле.

Една-единствена, но оцеляла

с невинното си чисто сърчице.

 

И долетя надеждата крилата,

та всеки плач със песен да смени.

Със вяра спусна се от небесата,

живота бурен в миг да възкреси.

 

Една сълза внезапно спотаена

върху черната студена кал,

тя отрони кротко, но решена,

пак деня да го направи бял.

 

Полета на смелите го даде,

за да догонят нови висини,

а на незрящите да виждат – 

с обич даде своите очи.

 

Изпълнила на хората сърцата

с усмивки, щастие и доброта,

завинаги прогони тъмнината

и вдъхна на живота радостта. 

 

Надеждата е лястовица бяла,

надеждата ни топли и крепи,

лети свободно в небесата 

и винаги над нас ще бди.

© Християна Манева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??