Бяла надежда
Надеждата е лястовица бяла,
разперваща свободно своите криле.
Една-единствена, но оцеляла
с невинното си чисто сърчице.
И долетя надеждата крилата,
та всеки плач със песен да смени.
Със вяра спусна се от небесата,
живота бурен в миг да възкреси.
Една сълза внезапно спотаена
върху черната студена кал,
тя отрони кротко, но решена,
пак деня да го направи бял.
Полета на смелите го даде,
за да догонят нови висини,
а на незрящите да виждат –
с обич даде своите очи.
Изпълнила на хората сърцата
с усмивки, щастие и доброта,
завинаги прогони тъмнината
и вдъхна на живота радостта.
Надеждата е лястовица бяла,
надеждата ни топли и крепи,
лети свободно в небесата
и винаги над нас ще бди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християна Манева Всички права запазени
