Jun 21, 2017, 12:21 PM

Бяла надежда 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Civilian
4986 4 7

Надеждата е лястовица бяла, 

разперваща свободно своите криле.

Една-единствена, но оцеляла

с невинното си чисто сърчице.

 

И долетя надеждата крилата,

та всеки плач със песен да смени.

Със вяра спусна се от небесата,

живота бурен в миг да възкреси.

 

Една сълза внезапно спотаена

върху черната студена кал,

тя отрони кротко, но решена,

пак деня да го направи бял.

 

Полета на смелите го даде,

за да догонят нови висини,

а на незрящите да виждат – 

с обич даде своите очи.

 

Изпълнила на хората сърцата

с усмивки, щастие и доброта,

завинаги прогони тъмнината

и вдъхна на живота радостта. 

 

Надеждата е лястовица бяла,

надеждата ни топли и крепи,

лети свободно в небесата 

и винаги над нас ще бди.

© Християна Манева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??