1 dic 2020, 7:43

Бяла надежда

499 4 18

 

Бури, затъмнения,
слънчеви зайчета,
невидими сенки,
нощни бдения,
прошки, заклинания,
равноденстване, поклонения...

Полети в безвремие,
болезнени приземявания,
любови ненавременни,
алкохолни удавяния,
бълнувани преживявания,
и погребани мечтания...

Крачки уморени,
чувства притъпени:
броим забравени дни
и проспани нощи...
С усмивка посрещаме
утрото бяло,

че грозотата покри -
с бяла надежда
за непростими вини
да си простим,
пътя верен да намерим
накъде да вървим!

Да открием посоката,
пречистени и окрилени,
да изправим гърба,
вдигнем глави,
и с нови очи
да пребродим света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси, Иржи - благодаря!
  • Дано надеждата трае повече и е по-чиста през това време, да не е като снега, който е бял, само докато вали , после почернява и от градския транспорт или пожълтява от домашните любимци и го изчистват в градовете, защото затруднява, пречи и създава здравословни проблеми....А толкова е прекрасен снегът в планината!...Колкото твоя зов за надежда в последния куплет, Пепи!.
  • Зареждащо и оптимисточно! Поздрави и от мен!
  • Ели, благодаря!💐
  • Оптимистично! Много ми хареса! Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...