Dec 1, 2020, 7:43 AM

Бяла надежда

491 4 18

 

Бури, затъмнения,
слънчеви зайчета,
невидими сенки,
нощни бдения,
прошки, заклинания,
равноденстване, поклонения...

Полети в безвремие,
болезнени приземявания,
любови ненавременни,
алкохолни удавяния,
бълнувани преживявания,
и погребани мечтания...

Крачки уморени,
чувства притъпени:
броим забравени дни
и проспани нощи...
С усмивка посрещаме
утрото бяло,

че грозотата покри -
с бяла надежда
за непростими вини
да си простим,
пътя верен да намерим
накъде да вървим!

Да открием посоката,
пречистени и окрилени,
да изправим гърба,
вдигнем глави,
и с нови очи
да пребродим света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси, Иржи - благодаря!
  • Дано надеждата трае повече и е по-чиста през това време, да не е като снега, който е бял, само докато вали , после почернява и от градския транспорт или пожълтява от домашните любимци и го изчистват в градовете, защото затруднява, пречи и създава здравословни проблеми....А толкова е прекрасен снегът в планината!...Колкото твоя зов за надежда в последния куплет, Пепи!.
  • Зареждащо и оптимисточно! Поздрави и от мен!
  • Ели, благодаря!💐
  • Оптимистично! Много ми хареса! Поздравления!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...