1.12.2020 г., 7:43

Бяла надежда

492 4 18

 

Бури, затъмнения,
слънчеви зайчета,
невидими сенки,
нощни бдения,
прошки, заклинания,
равноденстване, поклонения...

Полети в безвремие,
болезнени приземявания,
любови ненавременни,
алкохолни удавяния,
бълнувани преживявания,
и погребани мечтания...

Крачки уморени,
чувства притъпени:
броим забравени дни
и проспани нощи...
С усмивка посрещаме
утрото бяло,

че грозотата покри -
с бяла надежда
за непростими вини
да си простим,
пътя верен да намерим
накъде да вървим!

Да открием посоката,
пречистени и окрилени,
да изправим гърба,
вдигнем глави,
и с нови очи
да пребродим света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, Иржи - благодаря!
  • Дано надеждата трае повече и е по-чиста през това време, да не е като снега, който е бял, само докато вали , после почернява и от градския транспорт или пожълтява от домашните любимци и го изчистват в градовете, защото затруднява, пречи и създава здравословни проблеми....А толкова е прекрасен снегът в планината!...Колкото твоя зов за надежда в последния куплет, Пепи!.
  • Зареждащо и оптимисточно! Поздрави и от мен!
  • Ели, благодаря!💐
  • Оптимистично! Много ми хареса! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...