Бури, затъмнения,
слънчеви зайчета,
невидими сенки,
нощни бдения,
прошки, заклинания,
равноденстване, поклонения...
Полети в безвремие,
болезнени приземявания,
любови ненавременни,
алкохолни удавяния,
бълнувани преживявания,
и погребани мечтания...
Крачки уморени,
чувства притъпени:
броим забравени дни
и проспани нощи...
С усмивка посрещаме
утрото бяло,
че грозотата покри -
с бяла надежда
за непростими вини
да си простим,
пътя верен да намерим
накъде да вървим!
Да открием посоката,
пречистени и окрилени,
да изправим гърба,
вдигнем глави,
и с нови очи
да пребродим света!
© П Антонова Всички права запазени