26 ene 2018, 1:37

Бяла памет 

  Poesía » Civil
448 3 4

Вали снегът във моите коси
и видимо ги прави помъдрели.
Откривам се зад стари полоси.
Намирам се зад свършени предели.

 

Не зная как и колко съм вървял
във ледената пустош на съдбата.
В последен огън винаги горял -
да стоплям тъмни сенки в белотата.

 

Сред вой на вълци да творя следи
до моя дом, от студове прегърбен.
Да шепна на огнищните звезди
и топъл чай от спомени да сърбам.

 

Врата да скръцне. Странник уморен
на прага ми нощувка да помоли.
Да го поканя. И да бъде с мен
приятел във житейските неволи.

 

Така белее моята глава
след всяко ново, истинско начало.
Вали снегът на мисли и слова,
за да остане паметта ми... В бяло.

 

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Приятели! Стихосбирката "Точка на замръзване" е моята зимна поезия. И понеже сме в средата на зимата - време е да я споделя с вас!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Стойчо! Страданието винаги е спътник на поезията ми, и аз съм го приел за неизбежно! Благодаря ти, Влади! Красивата зима е като бяло платно или лист, върху които с въображение творецът може да рисува душата си! Благодаря ти, Еси! В Откровения си дават среща прекрасни таланти и творци, и всеки е уникален със светоусещането си! Благодаря ти, Любо! Ще се радвам и занапред на моята страница да ти бъде уютно и приятно!
  • Почитания, Ясене! На твоята страница намирам поезия, която вълнува и носи радост!
  • Респект пред таланта ти, Ясене!
  • Много изстрадана и мъдра поезия!
Propuestas
: ??:??