Бяла памет
Вали снегът във моите коси
и видимо ги прави помъдрели.
Откривам се зад стари полоси.
Намирам се зад свършени предели.
Не зная как и колко съм вървял
във ледената пустош на съдбата.
В последен огън винаги горял -
да стоплям тъмни сенки в белотата.
Сред вой на вълци да творя следи
до моя дом, от студове прегърбен.
Да шепна на огнищните звезди
и топъл чай от спомени да сърбам.
Врата да скръцне. Странник уморен
на прага ми нощувка да помоли.
Да го поканя. И да бъде с мен
приятел във житейските неволи.
Така белее моята глава
след всяко ново, истинско начало.
Вали снегът на мисли и слова,
за да остане паметта ми... В бяло.
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
