Вали снегът във моите коси
и видимо ги прави помъдрели.
Откривам се зад стари полоси.
Намирам се зад свършени предели.
Не зная как и колко съм вървял
във ледената пустош на съдбата.
В последен огън винаги горял -
да стоплям тъмни сенки в белотата.
Сред вой на вълци да творя следи
до моя дом, от студове прегърбен.
Да шепна на огнищните звезди
и топъл чай от спомени да сърбам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Приятели! Стихосбирката "Точка на замръзване" е моята зимна поезия. И понеже сме в средата на зимата - време е да я споделя с вас!