1 feb 2014, 11:42

Бяла прегръдка 

  Poesía » Del paisaje
2212 2 22

Този шеметен сняг! Тази глупава бяла стихия,
дето нежно се плъзга по облия гръб на Балкана
и загръща града, голотата му страшна да скрие,
за да може и той пременен насред зима да стане.

Но се спускат коли и дълбаят релефни пътеки,
а комините сипят отгоре им траурни сажди.
И градът се събужда, и сам се превръща полека
в оня вечен грозник, който всичко красиво изяжда.

Ала нейде далеч, зад оградите с мраморни плочи,
жадно чака земята, извила гръбнак като хрътка.
В нея даже насън неспокоен животът клокочи
и мечтае за сняг и за леденобяла прегръдка.

Там е друго небе, нощем вятърът връзва камбани,
а земята танцува, извила разголено тяло,
пред което Градът се пречупва... И сгънал коляно,
тихо шепне замаяно: "Господи, колко е бяло!"

© Ники Комедвенска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да рисуваш с думи е твоето призвание! Правиш го така вълшебно и притегателно, както само ти можеш, Ники! Нахрани душата ми с истинска Поезия, за което ти благодаря!
  • Благодаря на случая, който ме доведе до този стих, макар и с голямо закъснение.
    Означен е като пейзажна лирика, но аз виждам философски пласт в дълбочината му: белият сняг се замърсява бързо в света на живите, но остава девствено чист в света на "мраморните плочи".
    Цивилизацията ( градът) бързо унищожава всичко красиво и стойностно...

    Внушението се постига чрез идейно наситеният метафоричен изказ.
  • Toва "всичко" и Ники ще обърка
  • Имаш богато въображение - и таланта да го покажеш.
  • Господи, колко е хубаво!...
  • Г-н Димов, няма нищо лошо в това, че не харесвате стихотворението. Честно казано, аз не харесвам нито едно свое произведение, но това е тема на друг разговор, който няма място в сайта. Колкото за количеството на моята култура, имате късмет, че вече не съм редактор в сайта, защото щях да изтрия всички глупости, които сте избълвали по адрес на авторите. Ако не Ви е ясно, това НЕ Е САЙТ ЗА ЛИЧНА ДРАМА! Никой не се интересува дали сте добър човек, какво и колко е преживяно в произведенията Ви и кой Ви е ритнал по кокалчето. Ако имате забележки по текста - моля, споделете ги! Ако обаче Ви е скучно или сте обиден на света, потърсете си друго, по-позитивно занимание.
  • От два дни го препрочитам този стих на контрасти и послания!
    Аплодисменти!
  • "нощем вятърът връзва камбани,
    а земята танцува, извила разголено тяло,"
    Всеки сезон си има своята прелест. Доловена и нарисувана прекрасно!Браво!
  • Поезия, която учи!
  • харесах
  • Харесах! Хубава зична картина!Поздрави!!!!!!!
  • !!
  • Харесах!
  • Какъв стих - страхотни метафори, образност.... нямам думи!
  • Наслада за душата е поезията на Комедвенска!
  • Привет на всички! Нищо не е изтрито, само е прибрано в архива. Светло да ви е, хора, защото зимата е сезон, труден за преглъщане! До!
  • Радвам се да го прочета отново, Ники!!!
    С Валя.
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • Удоволствие е да поспреш на такава страничка. Нестандартна и неклиширана образност. И се чете на един дъх.
  • Нарисуван стих!Прекрасен е!
  • Размечтах се от тази красота-такава образност и чувственост блика от всяка дума! Поздравления!
  • Да!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??