Бяла пролет
Искам пролет!
Люляк бял да ми ухае
душата да блести от любов,
и теменужен дъх да ме омае.
Искам пролет!
И дъжд внезапно завалял
моят път да освежи, да е чист
от щастие денят да е прелял.
И да ме разнежват твоите очи,
с корони бели дърветата да ме прегърнат
да ме огряват слънчеви лъчи.
Искам пролет!
Твоята пролетна усмивка да ме плени.
Пъстри чувства, пролетна дъга да ме дари.
Не закъснявай пролет бяла
аз те чакам.
Искам пролет!
Дай ми я от сърце!
С пролетно венче главата закичи
топли думи в светъл ден изречи.
Аз от маргарити дребни
трон ще ти направя
от любов, сърце топло ще извая.
Искам твоята пролетна прегръдка.
Сърцето ми люлеещо се като клонки
пролет ще ти дари белоцветна
и ще рисува, ще пише, за тихият полъх,
за една любов с омаен дъх.
Искам пролет! Пролет разноцвета!.....
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados