23.09.2015 г., 22:23

Бяла пролет

559 1 4

                                                 Бяла пролет

 

 

Искам пролет!

Люляк бял да ми ухае

душата да блести от любов,

и теменужен дъх да ме омае.

 

Искам пролет!

И дъжд внезапно завалял

моят път да освежи, да е чист

от щастие денят да е прелял.

 

И да ме разнежват твоите очи,

с корони бели дърветата да ме прегърнат

да ме огряват слънчеви лъчи.

 

Искам пролет!

Твоята пролетна усмивка да ме плени.

Пъстри чувства, пролетна дъга да ме дари.

Не закъснявай пролет бяла

аз те чакам.

 

Искам пролет!

Дай ми я от сърце!

С пролетно венче главата закичи

топли думи в светъл ден изречи.

 

Аз от маргарити дребни

трон ще ти направя

от любов, сърце топло ще извая.

 

Искам твоята пролетна прегръдка.

Сърцето ми люлеещо се като клонки

пролет ще ти дари белоцветна

и ще рисува, ще пише, за тихият полъх,

за една любов с омаен дъх.

 

Искам пролет! Пролет разноцвета!.....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имам честта да прочета вашите коментари. Това стопля душата ми. Поздрав приятели.
  • Добро утро, влюбена птичко:
    "Аз от маргарити дребни
    трон ще ти направя
    от любов, сърце топло ще извая."
    Поздрав, Йонче!Приятен ден!
  • Благодаря ти Велин.Желая весел ден утре и творчески успехи
  • Прекрасно! И аз искам такава красива пролет, като твоята.
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...