2 dic 2022, 23:23

Бяла пряспа нежност 

  Poesía
293 2 6

Това е само малко пътешествие

през скрежните декори на декември. 

Отдръпват се с прозрачен звън завесите

и шумоли под стъпките ни времето.

Минутите се стапят по косите ни 

на сребърни мънистени капчуци. 

И толкова сме нереално истински, 

че светим като коледни свещици. 

Над нас се люшват облачни камбани, 

събуждат се дворовете небесни. 

Облегнати на светлото им рамо, 

превръщаме се в светъл стих от песен. 

А после дълго, дълго ще валим, 

по декемврийски вихрени и снежни,

та утрото, когато се роди, 

да се събуди в бяла пряспа нежност. 

 

 

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??