Бяла пряспа нежност
Това е само малко пътешествие
през скрежните декори на декември.
Отдръпват се с прозрачен звън завесите
и шумоли под стъпките ни времето.
Минутите се стапят по косите ни
на сребърни мънистени капчуци.
И толкова сме нереално истински,
че светим като коледни свещици.
Над нас се люшват облачни камбани,
събуждат се дворовете небесни.
Облегнати на светлото им рамо,
превръщаме се в светъл стих от песен.
А после дълго, дълго ще валим,
по декемврийски вихрени и снежни,
та утрото, когато се роди,
да се събуди в бяла пряспа нежност.
© Христина Мачикян All rights reserved.
