2.12.2022 г., 23:23 ч.

Бяла пряспа нежност 

  Поезия
288 2 6

Това е само малко пътешествие

през скрежните декори на декември. 

Отдръпват се с прозрачен звън завесите

и шумоли под стъпките ни времето.

Минутите се стапят по косите ни 

на сребърни мънистени капчуци. 

И толкова сме нереално истински, 

че светим като коледни свещици. 

Над нас се люшват облачни камбани, 

събуждат се дворовете небесни. 

Облегнати на светлото им рамо, 

превръщаме се в светъл стих от песен. 

А после дълго, дълго ще валим, 

по декемврийски вихрени и снежни,

та утрото, когато се роди, 

да се събуди в бяла пряспа нежност. 

 

 

 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??