Slaveya (Славка)
116 874
20 dic 2008, 11:28

Бяла пътека 

  Poesía » Otra
520 0 5
В изгрева на утрото
душата се събуди,
облече се
в одежди бели
и впусна се в
живота сив,
с мъглата своя
скрил
доброто в човека!

И настъпи
обедното време,
в което
тя,
душата,
изгради се
като
светъл лъч
и
с тихи стъпки се
разхождаше
в небето черно,
нахално обладано
от човешките злини!

Но
този светъл лъч
не се отказа,
а
продължи
да си проправя път
през облаците
черни и студени,
покрили
синьото небе!

И ето,
вече бе следобед,
когато
слънцето
усмихна се
надлъж и шир,
унищожило
всякакви надежди
за злото
в този дълъг ден!

А вечерта,
когато
слънцето залезе
и заспа
в топлата, очакваната
нощ,
доброто
сгуши се в човека...
... а животът нарисувал се
в пътя сив,
прерисува се
в бялата пътека!

© Славка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Веси, Таня!
  • Доброто винаги минава само по бяла пътека! Поздрави, Славка! Харесах! Весели празници!
  • Нека се сгуши доброто!
    Поздрави, Славея!
  • Привет Доре, здравей Веселче!
    Благодаря ви за коментарите!
    Приятен и емоционален ден изпълнен с усмивки!
    П.с Веси, благодаря и на теб за оценката
  • А през нощта?

    Идеята се губи в прекалените и, според мен, излишни подробности, които натежават и разсейват внушението. Ако опиташ да пресееш най-същественото, ще се получи по-добър стих.
    Мнението е лично и неангажиращо.
    поздрави!
Propuestas
: ??:??