Бяла пътека
В изгрева на утрото
душата се събуди,
облече се
в одежди бели
и впусна се в
живота сив,
с мъглата своя
скрил
доброто в човека!
И настъпи
обедното време,
в което
тя,
душата,
изгради се
като
светъл лъч
и
с тихи стъпки се
разхождаше
в небето черно,
нахално обладано
от човешките злини!
Но
този светъл лъч
не се отказа,
а
продължи
да си проправя път
през облаците
черни и студени,
покрили
синьото небе!
И ето,
вече бе следобед,
когато
слънцето
усмихна се
надлъж и шир,
унищожило
всякакви надежди
за злото
в този дълъг ден!
А вечерта,
когато
слънцето залезе
и заспа
в топлата, очакваната
нощ,
доброто
сгуши се в човека...
... а животът нарисувал се
в пътя сив,
прерисува се
в бялата пътека!
душата се събуди,
облече се
в одежди бели
и впусна се в
живота сив,
с мъглата своя
скрил
доброто в човека!
И настъпи
обедното време,
в което
тя,
душата,
изгради се
като
светъл лъч
и
с тихи стъпки се
разхождаше
в небето черно,
нахално обладано
от човешките злини!
Но
този светъл лъч
не се отказа,
а
продължи
да си проправя път
през облаците
черни и студени,
покрили
синьото небе!
И ето,
вече бе следобед,
когато
слънцето
усмихна се
надлъж и шир,
унищожило
всякакви надежди
за злото
в този дълъг ден!
А вечерта,
когато
слънцето залезе
и заспа
в топлата, очакваната
нощ,
доброто
сгуши се в човека...
... а животът нарисувал се
в пътя сив,
прерисува се
в бялата пътека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
