Бяла мома бяло платно тъкала
и с душа си на Богу думала.
Бяла мома бяло платно изтъкала
денем и нощем за момъка си свиден.
Насън и наяве викала го сякаш орлица
да прелети през поляни и планини.
Бяла мома бяла риза изтъкала,
колосала платно с момински сълзи...
Бяла мома на момъка си облякла
Богородично платно
и ореол - път като Витлеемска здезда,
да му блести.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
