23 jul 2009, 21:37

Бяла риза 

  Poesía » De amor
650 0 4

Бяла мома бяло платно тъкала

и с душа си на Богу думала.

Бяла мома бяло платно изтъкала

денем и нощем за момъка си свиден.

Насън и наяве викала го сякаш орлица

да прелети през поляни и планини.

Бяла мома бяла риза изтъкала,

колосала платно с момински сълзи...

Бяла мома на момъка си облякла

Богородично платно

и ореол - път като Витлеемска здезда,

да му блести.

© ДИМА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??