23 sept 2024, 8:53

Бяла риза с черно петънце

  Poesía
341 2 4

БЯЛА РИЗА С ЧЕРНО ПЕТЪНЦЕ

 

... бяла риза с черно петънце

моята съседка подари ми,

давам ти я – вика, – от сърце,

да ти топли в идещите зими,

 

хубава! – с колосана яка,

с леко пожълтели ръкавели,

петънцето бе като значка! –

грееше във нощите ми бели,

 

с ризката бях истински жених,

готин мъж! – шестнадесет карата,

цяла зима аз не я свалих –

и ми беше топло на душата,

 

с нея и в студа ми бе разкош,

тупкаше ми сърчицето клето,

докато в онази черна нощ

някой я открадна от прането,

 

моля ви се, хора, от сърце? –

ако нейде мернете на лете

бяла ризка с черно петънце,

да ви пази Бог, ми я върнете!

 

23 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 6, 35 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...