Sep 23, 2024, 8:53 AM

Бяла риза с черно петънце

  Poetry
352 2 4

БЯЛА РИЗА С ЧЕРНО ПЕТЪНЦЕ

 

... бяла риза с черно петънце

моята съседка подари ми,

давам ти я – вика, – от сърце,

да ти топли в идещите зими,

 

хубава! – с колосана яка,

с леко пожълтели ръкавели,

петънцето бе като значка! –

грееше във нощите ми бели,

 

с ризката бях истински жених,

готин мъж! – шестнадесет карата,

цяла зима аз не я свалих –

и ми беше топло на душата,

 

с нея и в студа ми бе разкош,

тупкаше ми сърчицето клето,

докато в онази черна нощ

някой я открадна от прането,

 

моля ви се, хора, от сърце? –

ако нейде мернете на лете

бяла ризка с черно петънце,

да ви пази Бог, ми я върнете!

 

23 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 6, 35 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...