Купих си красива бяла рокля
цялата в дантели и цветя
към олтара да вървя с нея,
хванала татко под ръка.

Ще ме гледат влюбените ти очи
сякаш ангел съм небесен,
ще си спомняш за всичко минало преди
под звуците на Менделсон унесен.

Сърцето ти ще бие като лудо,
но няма да можеш да го спреш,
ще искаш за ръката да ме хванеш
и някъде далече да ме отведеш.

...Но нека приказките спрат дотук,
не искам с тях да ти омръзвам...
Ето ти покана...
- в събота ще се омъжвам!