Бяла рокля

Poetry » Love

833 0 1

Купих си красива бяла рокля
цялата в дантели и цветя
към олтара да вървя с нея,
хванала татко под ръка.

Ще ме гледат влюбените ти очи
сякаш ангел съм небесен,
ще си спомняш за всичко минало преди
под звуците на Менделсон унесен.

Сърцето ти ще бие като лудо,
но няма да можеш да го спреш,
ще искаш за ръката да ме хванеш
и някъде далече да ме отведеш.

...Но нека приказките спрат дотук,
не искам с тях да ти омръзвам...
Ето ти покана...
- в събота ще се омъжвам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

РосиДимова (Росица Димова)

Животът е такъв или хващаш птичката или тя отлита при друг! Харесва ми!

2021-03-09T15:18:51+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0