26 nov 2006, 16:01

Бяла роза

  Poesía
2K 0 6
Бяла роза, аз ти подарявам
за теб, най-прекрасната жена
и на твоята усмивка се надявам,
да ми върне щастието и радостта!

Бяла роза от сърцето мое,
откъснах аз за теб сега,
за да видя щастието твое
как усмихваш се през вечерта!

Бяла роза - спомен сладък,
за да помниш колко те ценях,
за да помниш колко те обичах...
във мига, в който те видях!

И да знаеш - времето минава, 
ден след ден и нощ след нощ,
но спомена красив не остарява,
а завинаги в сърцето той остава!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...