Nov 26, 2006, 4:01 PM

Бяла роза

  Poetry
2K 0 6
Бяла роза, аз ти подарявам
за теб, най-прекрасната жена
и на твоята усмивка се надявам,
да ми върне щастието и радостта!

Бяла роза от сърцето мое,
откъснах аз за теб сега,
за да видя щастието твое
как усмихваш се през вечерта!

Бяла роза - спомен сладък,
за да помниш колко те ценях,
за да помниш колко те обичах...
във мига, в който те видях!

И да знаеш - времето минава, 
ден след ден и нощ след нощ,
но спомена красив не остарява,
а завинаги в сърцето той остава!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...