Nov 26, 2006, 4:01 PM

Бяла роза

  Poetry
2K 0 6
Бяла роза, аз ти подарявам
за теб, най-прекрасната жена
и на твоята усмивка се надявам,
да ми върне щастието и радостта!

Бяла роза от сърцето мое,
откъснах аз за теб сега,
за да видя щастието твое
как усмихваш се през вечерта!

Бяла роза - спомен сладък,
за да помниш колко те ценях,
за да помниш колко те обичах...
във мига, в който те видях!

И да знаеш - времето минава, 
ден след ден и нощ след нощ,
но спомена красив не остарява,
а завинаги в сърцето той остава!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...