Nov 26, 2006, 4:01 PM

Бяла роза

  Poetry
2K 0 6
Бяла роза, аз ти подарявам
за теб, най-прекрасната жена
и на твоята усмивка се надявам,
да ми върне щастието и радостта!

Бяла роза от сърцето мое,
откъснах аз за теб сега,
за да видя щастието твое
как усмихваш се през вечерта!

Бяла роза - спомен сладък,
за да помниш колко те ценях,
за да помниш колко те обичах...
във мига, в който те видях!

И да знаеш - времето минава, 
ден след ден и нощ след нощ,
но спомена красив не остарява,
а завинаги в сърцето той остава!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...