Бяла смърт

1 feb 2012, 10:56

Poesía » Otra

929 0 1

Чисти усмивки, като сняг, ни покриват.
Пъртината на думите подканя.
Но умореният човек заспива.
Бавно главата накланя,
затваря в клепачите нощ,
уморена от бяло,
и просто
вяло
сънува:
Под усмивките опушено огнище,
думите от топлина догарят,
събуждайки един излишен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бяла смърт

Искате да прочетете повече?

Propuestas