Бяла тишина

Бяла стая...

Празна. Без неща.

Напомня, знаеш ли, за твоята душа?...

Отвън с красива порта,

с измазани стени,

ала вътре няма никой,

дори и да тъжи...

Загатва нежност, спокойствие и доброта -

това е бялото на твоята стена.

Ала вътре... вътре в нея е такава пустота!...

Но знаеш ли? Тя примамва ме,

дори и без слова.

Приканва ме в нея да остана,

да помириша тая стая с бяла тишина...