20 февр. 2009 г., 22:09

Бяла тишина

1.1K 0 0

Бяла стая...

Празна. Без неща.

Напомня, знаеш ли, за твоята душа?...

Отвън с красива порта,

с измазани стени,

ала вътре няма никой,

дори и да тъжи...

Загатва нежност, спокойствие и доброта -

това е бялото на твоята стена.

Ала вътре... вътре в нея е такава пустота!...

Но знаеш ли? Тя примамва ме,

дори и без слова.

Приканва ме в нея да остана,

да помириша тая стая с бяла тишина...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...