2 mar 2017, 18:56

Бяла заблуда

Poesía » De amor

570 0 0

Бяла заблуда

Целувката ти като първи сняг
стопи се върху устните ми жадни.
Аз искам още! Искам пак и пак!
За първи сняг са устните ми гладни!

Не спирай! Нека още да вали
и да попивам нежните снежинки
защото зная, че това си ти!
Приказни и бели балеринки!

Първи сняг, желание, мечта.
Първи трепет – мах на пеперуда!
Първи знак – пъртина във снега.
Миг вълшебен. И една заблуда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0