2 mar 2017, 18:56

Бяла заблуда

Poesía » De amor

573 0 0

Бяла заблуда

Целувката ти като първи сняг
стопи се върху устните ми жадни.
Аз искам още! Искам пак и пак!
За първи сняг са устните ми гладни!

Не спирай! Нека още да вали
и да попивам нежните снежинки
защото зная, че това си ти!
Приказни и бели балеринки!

Първи сняг, желание, мечта.
Първи трепет – мах на пеперуда!
Първи знак – пъртина във снега.
Миг вълшебен. И една заблуда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0