28 dic 2010, 14:49

Бялата жена 

  Poesía » Del paisaje
837 0 2

Бялата жена, дошла от Ниагара,

сега е тук да гледа снегопада.

Какво да види? Заледена мелба,

покрита с морска сол, за да не спъне Зелда.

И пак пътува с тази таратайка –

купила си я, едва ли не – от малка.

Стовари си хобота до имота на Европа.

Закова си пейка.

Поля замръзналата почва с лейка.

Изгледа смокинята отгоре до долу.

Ревнуваше от градинаря, че са я

закопали надълбоко.

Пръстите ù шават

да намерят стъкълцата –

нейните... и на шамана.

 

28.12.2010г.

 

 

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??