Бялата жена
Бялата жена, дошла от Ниагара,
сега е тук да гледа снегопада.
Какво да види? Заледена мелба,
покрита с морска сол, за да не спъне Зелда.
И пак пътува с тази таратайка –
купила си я, едва ли не – от малка.
Стовари си хобота до имота на Европа.
Закова си пейка.
Поля замръзналата почва с лейка.
Изгледа смокинята отгоре до долу.
Ревнуваше от градинаря, че са я
закопали надълбоко.
Пръстите ù шават
да намерят стъкълцата –
нейните... и на шамана.
28.12.2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Неделчев Всички права запазени
