Бялата жътварка

сладост моя

сладост тъй горчива

нищо не премахва

нищо не затрива

твоя вкус

емблематичен

дето кара сърцето ми да тупа

в стон
тъй хармоничен

разпадам се аз бавно

на парчета

разлагам се под твоят поглед 

носталгичен

усещаш ли?

очевидно ли е всичко?

видно ли е

че готова съм във твоя

танц

аз да се спусна

със стъпка декаданс

на душата

да помогна

изпаднала е в транс

душевен декаданс…

пред душата правя реверанс

погледът ти-

ренесанс

и пак към античните идеи

възвръщам си се аз

съдба ли е?

пореден шанс

капризът на живота

въвлече ни

в романс

така ли да го нарека?

прости ми 

във аванс

ако греша, но виждам 

на забавѐн каданс

застанеш ли пред мен

изгубена

съм 

аз