Бялата къща
Помниш ли,помниш ли
бялата къща
с червеният покрив и
зелената трева.
Помниш ли,помниш ли
бялата къща
и с голямата липа до нея.
Помниш ли,помниш ли
бялата къща,
където порастнахме
от деца във хора.
Помниш ли,помниш ли
момента, в който ни
събраха пред онази
бяла къща
през онзи зимен ден.
Две деца,само на две,
събрани в бялата къща,
тази голямата на
трите етажа и
с голямата градина.
Напълно непознати,
взети от различни места,
събрани на едно.
Влязохме непознати.
излязохме като брат и сестра.
Помниш ли,помниш ли
живота в бялата къща,
лек,прекрасен и чудесен.
Без сълзи,без болка.
Бързо забравихме
живота ни тежък и
ужасните хора.
Ах,как обичам тази къща.
Жалко,че порастнахме
и завинаги напуснахме.
Помниш ли,помниш ли
колко добре се чувствахме
заедно под онова дърво.
Дългите игри на карти.
Дългото тичане по тревата.
Безкрайната ни любов
към лелята с храната.
Помниш ли, помниш ли
колко много ни обичаше
госпожата с очилата.
Помниш ли ,помниш ли
лудешките игри
и безкрайните бели.
Колко често ни мъмреха.
А ние продължавахме все така с усмивка.
Помниш ли ,помниш ли
стаята със звездите,
помниш ли, помниш ли
как ги гледахме
и мечтаехме за големите неща.
Помниш ли,помниш ли
бялата къща
с червеният покрив
и зелената трева,
нашата къща,
къщата,където
изоставихме радостта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Амира Омар Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA