19 nov 2025, 12:54

Бялата къща

172 0 0

Помниш ли,помниш ли

бялата къща

с червеният покрив и

зелената трева.

 

Помниш ли,помниш ли

бялата къща

и с голямата липа до нея.

 

Помниш ли,помниш ли

бялата къща,

където порастнахме

от деца във хора.

 

Помниш ли,помниш ли

момента, в който ни

събраха пред онази

бяла къща

през онзи зимен ден.

 

Две деца,само на две,

събрани в бялата къща,

тази голямата на

трите етажа и

с голямата градина.

 

Напълно непознати,

взети от различни места,

събрани на едно.

 

Влязохме непознати.

излязохме като брат и сестра.

 

Помниш ли,помниш ли

живота в бялата къща,

лек,прекрасен и чудесен.

Без сълзи,без болка.

Бързо забравихме

живота ни тежък и

ужасните хора.

 

Ах,как обичам тази къща.

Жалко,че порастнахме

и завинаги напуснахме.

 

Помниш ли,помниш ли

колко добре се чувствахме

заедно под онова дърво.

Дългите игри на карти.

Дългото тичане по тревата.

Безкрайната ни любов

към лелята с храната.

 

Помниш ли, помниш ли

колко много ни обичаше

госпожата с очилата.

 

Помниш ли ,помниш ли

лудешките игри

и безкрайните бели.

Колко често ни мъмреха.

А ние продължавахме все така с усмивка.

Помниш ли ,помниш ли

стаята със звездите,

помниш ли, помниш ли

как ги гледахме

и мечтаехме за големите неща.

 

Помниш ли,помниш ли

бялата къща

с червеният покрив

и зелената трева,

нашата къща,

къщата,където

изоставихме радостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амира Омар Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...