19.11.2025 г., 12:54

Бялата къща

168 0 0

Помниш ли,помниш ли

бялата къща

с червеният покрив и

зелената трева.

 

Помниш ли,помниш ли

бялата къща

и с голямата липа до нея.

 

Помниш ли,помниш ли

бялата къща,

където порастнахме

от деца във хора.

 

Помниш ли,помниш ли

момента, в който ни

събраха пред онази

бяла къща

през онзи зимен ден.

 

Две деца,само на две,

събрани в бялата къща,

тази голямата на

трите етажа и

с голямата градина.

 

Напълно непознати,

взети от различни места,

събрани на едно.

 

Влязохме непознати.

излязохме като брат и сестра.

 

Помниш ли,помниш ли

живота в бялата къща,

лек,прекрасен и чудесен.

Без сълзи,без болка.

Бързо забравихме

живота ни тежък и

ужасните хора.

 

Ах,как обичам тази къща.

Жалко,че порастнахме

и завинаги напуснахме.

 

Помниш ли,помниш ли

колко добре се чувствахме

заедно под онова дърво.

Дългите игри на карти.

Дългото тичане по тревата.

Безкрайната ни любов

към лелята с храната.

 

Помниш ли, помниш ли

колко много ни обичаше

госпожата с очилата.

 

Помниш ли ,помниш ли

лудешките игри

и безкрайните бели.

Колко често ни мъмреха.

А ние продължавахме все така с усмивка.

Помниш ли ,помниш ли

стаята със звездите,

помниш ли, помниш ли

как ги гледахме

и мечтаехме за големите неща.

 

Помниш ли,помниш ли

бялата къща

с червеният покрив

и зелената трева,

нашата къща,

къщата,където

изоставихме радостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амира Омар Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...