Бялата кралица

14 abr 2010, 23:01

Poesía » Otra

828 0 9

Студена си понякога.
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември.
Тънеща във белота,
от северняка брулена.
На прага ти стоя и
на вратата хлопам.
Нищо. Само ехото
пробягва в тишината.
По запотените стъкла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бялата кралица

Искате да прочетете повече?

Propuestas