Студена си понякога.
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември.
Тънеща във белота,
от северняка брулена.
На прага ти стоя и
на вратата хлопам.
Нищо. Само ехото
пробягва в тишината.
По запотените стъкла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up