BuRn_AliVe (Александър) BuRn_AliVe (Александър)
11 193
Apr 14, 2010, 11:01 PM

Бялата кралица

  Poetry » Other
959 0 9

Студена си понякога.

И опустяла. Сякаш

самотна стара къща

на върха на хълма,

в края на декември.

Тънеща във белота,

от северняка брулена.

На прага ти стоя и

на вратата хлопам.

Нищо. Само ехото

пробягва в тишината.

По запотените стъкла

със посивели пръсти

рисувам своя молитва.

Напразно. Все е тъмно.

Държах искрица огън

да се сгрееш. Уви!

Вятърът ми я отне.

Сега разкъсай ме и

от душата ми вземи...

ако откриеш топъл кът!

Спаси се от студа...

Ако ли не... ще легна

и в ледените сънища

ще те намеря, моя

кралице белоснежна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0