Бялата кралица
Студена си понякога.
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември.
Тънеща във белота,
от северняка брулена.
На прага ти стоя и
на вратата хлопам.
Нищо. Само ехото
пробягва в тишината.
По запотените стъкла
със посивели пръсти
рисувам своя молитва.
Напразно. Все е тъмно.
Държах искрица огън
да се сгрееш. Уви!
Вятърът ми я отне.
Сега разкъсай ме и
от душата ми вземи...
ако откриеш топъл кът!
Спаси се от студа...
Ако ли не... ще легна
и в ледените сънища
ще те намеря, моя
кралице белоснежна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
