Бялата люлка

Аромат на разцъфтял салкъм

и малка бяла пътека.

Вървиш и диханието те грабва.

Унесен протегнеш ръка

към чародея на божия дар.

Усмихваш се на спомена

и мигът те люлее на клоните си.

Тихият ветрец възседнал бялата люлка

гальовно те поема на своята длан.

            Изтръпваш!

А тръпката те води към изгрева,

                 към залеза.

Ти искаш да останеш дълго на този хълм.

Искаш дълго да гледаш звездния брод.

   И когато си спомниш ще бъдеш

тъй далече от сиянието на живота.