17 ene 2017, 11:33

Бялата люлка 

  Poesía » De amor, Verso libre
394 4 8
Аромат на разцъфнал салкъм
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка
към чародея на божия дар.
Усмихва се на спомена
и мигът те люлее на клоните си.
Тихият ветрец възседнал бялата люлка
гальовно те поема на своите длани.
Изтръпваш!
А тръпката те води към изгрева,
към залеза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??