Бялата люлка
Аромат на разцъфнал салкъм
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка
към чародея на божия дар.
Усмихва се на спомена
и мигът те люлее на клоните си.
Тихият ветрец възседнал бялата люлка
гальовно те поема на своите длани.
Изтръпваш!
А тръпката те води към изгрева,
към залеза.
Ти искаш да останеш дълго на този хълм.
Искаш дълго да гледаш този брод.
И когато си спомниш ще бъдеш
тъй далече от сиянието на живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
