Регина (Радост Даскалова)
374 1425
24 ene 2011, 14:10

Бялата ми къща 

  Poesía » Otra
1024 0 30

Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е - аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде -
нещо ли да ми разкаже?
Толкова много далеч съм - самотно щурче
нейде, под шумка, в боаза.

Свети над моята къща черна луна.
Мръква я - бялото пие.
Орехът, свъсил коруба, чак мен отмълча - 
стръкче под черна синия.
Тъмно е. Вече забравям, не виждам назад.
Късно е да се завръщам.
В трън калдъръмът обрасна и черна луна
глътна ми бялата къща.

30.07.2010
Радост Даскалова

http://www.youtube.com/watch?v=KgfiiZYsLdA&feature=player_embedded

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжна приказка, страхотна образност!
    За мен - едно от най-хубавите сред всичките ти прекрасни неща.
  • Каква радост е да те чета, Регина!
    Поздрав!
  • сънфлоерс
    пурко59
    йосифова
    томад
    чародейка
    ради
    еленабили
    бохем
    валя1771
    зеневик
    данигалери
    славимн
    странница
    аквалия
    липс ъф ейнджълс
    Благодаря ви за развълнуваните коментари!
    Благодаря!

  • Да ти се не наРАДва човек! Толкова е хубаво тук!
  • Прекрасно е!
  • Развълнува ме!
  • Болка тъмна и истинска...
  • Поклон пред тази балада!Защо виждаме бялата къща чак когато я глътне луната?! Много е силно,тръпно!
  • Благодаря за стиха Ви! Споделям тъгата Ви!
    Орех, зид, геран, бяла къща с еркери, мушкато и една жена там ме чакат! Бъгария! Моят дом е в сърцето ми!...
  • Докосна ме този стих!
  • "Късно е да се завръщам"... Но винаги и най-малкият светъл лъч се вижда в тъмното. Така ,че черната луна трудно ще погълне бялата ти къща. Пътят към нея винаги ще свети в тъмнината - в спомена, в сънищата...Прекрасен стих!!!
  • Удоволствие е този стих, Радост! Много ми хареса!
  • Но това е много безнадеждно, Реджи... Я се поогледай няма ли ме там наоколо
  • И аз имам такава една, която често ме вика от сънищата!
    Прочетох с голямо вълнение!
  • Ее, Радост, не тъжи.
    Чудесен текст!
  • <a href=http://vbox7.com/play:08e47640>Под зелени върхове, зная бяла къща скрита...</a>
    !
  • Такава поезия извира само от изстрадала душа.
    Поздравления за поетическеия заряд!
  • Прекрасен стих!
  • Тогава никога не отивай там. Нека остане това, което помниш.
    Веднъж с мен се случи това и съжалявам дълбоко...
  • не мога, роза...тя е моя само в спомените ми.
    иначе вече е нечия друга.
  • Като омагьосана е тая къща. Белосай я, отвори прозорците , пусни слънцето да влезе в нея. Поздрав!
  • зная го, ананке...всичко могат да ми вземат, но онова, което съм - не могат.
    благодаря ти, че наминаваш и ми казваш такива думи!
  • Плавам си нещастно из "бозата" и изведнъж - Рег!
    Благодаря, Радост, за удоволствието и радостта от прочита на стойностно слово!

    Ave!

    П.П. Никой не може да ти отнеме нещо, което носиш в притвора на душата си... Зная, че го знаеш!
  • великатаники - благодаря за бравото!
    барона38 - а твоята се лее така естествено и леко, сякаш е разговор...задушевен човешки разговор.
  • Твоята поезия, Рег, носи онази светла печал, която струи и от творбите на Дебелянов...майсторско изпълнение. Барона
  • какво се казва под такъв стих...браво
  • розита-п - благодаря, че не отмина!
    нининини - е, прекършени мечти е силно казано, но другото е вярно.
  • Как да те отмине човек, а!!!!
  • много тъжа по една балканска къща, веси-лина...
  • Ох,напълни ми душата жадна...
    Благословена да си,Рег!
Propuestas
: ??:??