Бялата ми къща
Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е - аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде -
нещо ли да ми разкаже?
Толкова много далеч съм - самотно щурче
нейде, под шумка, в боаза.
Свети над моята къща черна луна.
Мръква я - бялото пие.
Орехът, свъсил коруба, чак мен отмълча -
стръкче под черна синия.
Тъмно е. Вече забравям, не виждам назад.
Късно е да се завръщам.
В трън калдъръмът обрасна и черна луна
глътна ми бялата къща.
30.07.2010
Радост Даскалова
http://www.youtube.com/watch?v=KgfiiZYsLdA&feature=player_embedded
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
