Бялата ми къща
Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е - аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде -
нещо ли да ми разкаже?
Толкова много далеч съм - самотно щурче
нейде, под шумка, в боаза.
Свети над моята къща черна луна.
Мръква я - бялото пие.
Орехът, свъсил коруба, чак мен отмълча -
стръкче под черна синия.
Тъмно е. Вече забравям, не виждам назад.
Късно е да се завръщам.
В трън калдъръмът обрасна и черна луна
глътна ми бялата къща.
30.07.2010
Радост Даскалова
http://www.youtube.com/watch?v=KgfiiZYsLdA&feature=player_embedded
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Каква радост е да те чета, Регина!
Поздрав! -
сънфлоерс
пурко59
йосифова
томад
чародейка
ради
еленабили
бохем
валя1771
зеневик
данигалери
славимн
странница
аквалия
липс ъф ейнджълс
Благодаря ви за развълнуваните коментари!
Благодаря!
-
Да ти се не наРАДва човек! Толкова е хубаво тук!
-
Прекрасно е!
-
Развълнува ме!
-
Болка тъмна и истинска...
-
Поклон пред тази балада!Защо виждаме бялата къща чак когато я глътне луната?! Много е силно,тръпно!
-
Благодаря за стиха Ви! Споделям тъгата Ви!
Орех, зид, геран, бяла къща с еркери, мушкато и една жена там ме чакат! Бъгария! Моят дом е в сърцето ми!... -
Докосна ме този стих!
-
"Късно е да се завръщам"... Но винаги и най-малкият светъл лъч се вижда в тъмното. Така ,че черната луна трудно ще погълне бялата ти къща. Пътят към нея винаги ще свети в тъмнината - в спомена, в сънищата...Прекрасен стих!!!
-
Удоволствие е този стих, Радост! Много ми хареса!
-
Но това е много безнадеждно, Реджи... Я се поогледай няма ли ме там наоколо
-
И аз имам такава една, която често ме вика от сънищата!
Прочетох с голямо вълнение! -
Ее, Радост, не тъжи.
Чудесен текст! -
<a href=http://vbox7.com/play:08e47640>Под зелени върхове, зная бяла къща скрита...</a>
! -
Такава поезия извира само от изстрадала душа.
Поздравления за поетическеия заряд! -
Прекрасен стих!
-
Тогава никога не отивай там. Нека остане това, което помниш.
Веднъж с мен се случи това и съжалявам дълбоко... -
не мога, роза...тя е моя само в спомените ми.
иначе вече е нечия друга. -
Като омагьосана е тая къща. Белосай я, отвори прозорците , пусни слънцето да влезе в нея. Поздрав!
-
зная го, ананке...всичко могат да ми вземат, но онова, което съм - не могат.
благодаря ти, че наминаваш и ми казваш такива думи! -
Плавам си нещастно из "бозата" и изведнъж - Рег!
Благодаря, Радост, за удоволствието и радостта от прочита на стойностно слово!
Ave!
П.П. Никой не може да ти отнеме нещо, което носиш в притвора на душата си... Зная, че го знаеш! -
великатаники - благодаря за бравото!
барона38 - а твоята се лее така естествено и леко, сякаш е разговор...задушевен човешки разговор. -
Твоята поезия, Рег, носи онази светла печал, която струи и от творбите на Дебелянов...майсторско изпълнение. Барона
-
какво се казва под такъв стих...браво
-
розита-п - благодаря, че не отмина!
нининини - е, прекършени мечти е силно казано, но другото е вярно. -
Как да те отмине човек, а!!!!
-
много тъжа по една балканска къща, веси-лина...
-
Ох,напълни ми душата жадна...
Благословена да си,Рег!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За мен - едно от най-хубавите сред всичките ти прекрасни неща.