8 ago 2019, 20:30

Бялата птица на надеждата

  Poesía » Otra
878 1 7

Догаря пурпурния залез...

и като искра на надеждата

оставя следа с обещание

за ново утро - изпълнено с обич.

Скок във времето -

където времевите линии

се пресичат със златиста

светлина носеща ново

светло начало...

Тогава ще осъзнаем -

величието на вселената

и на душите си...!

И ще благодарим,

за всеки миг от живота си

и за житейската си мисия.

Ще разтворим сърцата си

за любовта и ще бъдем...

блестящи божествени искрици!

И ще видим с душите си -

бялата птица на надеждата...!

 

31.07.2019г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Догаря пурпурния залез...

    и като искра на надеждата

    оставя следа с обещание

    за ново утро - изпълнено с обич.

    Скок във времето -

    където времевите линии

    се пресичат със златиста

    светлина носеща ново

    светло начало...

    Тогава ще осъзнаем -

    величието на вселената

    и на душите си...!

    И ще благодарим,

    за всеки миг от живота си

    и за житейската си мисия.

    Ще разтворим сърцата си

    за любовта и ще бъдем...

    блестящи божествени искрици!

    И ще видим с душите си -

    бялата птица на надеждата...!



    31.07.2019г

    Катя Джамова

    Блгословена вечер мили,приятели!
  • Пепи, благодаря ти!
  • Младене, благодаря ти за хубавите думи!
    Щастлива съм, че стихът ми те е докоснал
    и душата ти е устремена към бялата птица
    на надеждата...Силни сме защото всеки един
    от нас носи във себе си божествена искрица...
  • Хубаво е!
  • Аз я виждам, Николай...
    Толкова е красива с бели ангелски криле
    е загърнала народа ни и го пази и го закриля
    как докосва душите ни със вяра и надежда
    за по - светло бъдеще на децата ни...
    Трябва само да бъдем силни...
    Благодаря ти за хубавите думи!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...